Условия за придобиването на недвижими имоти на територията на Република България от чужденци?

Вещно правният режим на придобиването и упражняването на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България от чужди граждани е уреден в Конституцията на Република България (КРБ), Закона за собствеността (ЗС), Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ).

1. Право на собственост върху земя.

Според разпоредбата на чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

Според Чл. 29. от ЗС чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, или на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. След промените в Конституцията и Закона за собствеността чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя в следните случаи:

• съгласно условията и сроковете на Договора за присъединяване на
  Република България към Европейския съюз
• по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл
  в сила за РБългария
• чрез наследяване по закон.

Правната рамка за придобиване на земя се отнася към преговорна глава – „Свободно движение на капитали” и се урежда в Приложение VI част 3 към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния. Съгласно това приложение, чуждестранни граждани на държавите членки на ЕС или държавите членки на Споразумението за Европейско икономическо пространство /СЕИП/ и чуждестранни юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП, които пребивават законно в България от 01.01.2007г., могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище, при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.

Легална дефиниция за това какво е второ жилище е дадена в Законопроекта за изменение и допълне на ЗС: това е жилището, различно от основното в някоя държава членка на ЕС. Според нормата всички ограничения отпадат за граждани на ЕС и СЕИП, които пребивават постоянно България. Дефиниция за постоянно пребиваващи чужденци пък има в новоприетия Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства / Д. в-к, бр.80, от 03.10.2006г. / За чужденци, които не пребивават постоянно на територията на Република България, както и за юридически лица, учредени по законодателството на държавите членки на ЕС или на ЕИП се въвеждат ограничения за придобиване на земя за второ жилище. Срокът за това ограничение е 5 години, т.е. до 2012г.

Относно придобиването на земеделска земя и гори, Приложение VI , част 3, т.2 въвежда 7 годишен ограничителен период в който граждани на ЕС и юридически лица, учредени в ЕС не могат да придобиват такава земя. Това обаче не се отнася за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и които желаят д се установят и законно да пребивават в България.” България има право, независимо от сроковете посочени по-горе да направи общ преглед на тези преходни мерки на третата година от датата на присъединяване, т.е. през 2010г.

Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи:

1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим;
2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;
3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

Гражданите на държавите – членки на Европейския съюз – самостоятелно заети земеделски стопани, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията на закона. При сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите – физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица – документ, доказващ произхода на средствата.

2. Право на собственост върху сгради.

По силата на чл. 29, ал. 3 от ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради без ограничения.

Всеки чужденец може да придобие сграда на територията на Република България.
Каква е правната уредба на пребиваването на чужденци, граждани на държави извън ЕС на територията на Република България?

ВИЗИ. РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ.

Виза летищен трансфер (тип ”А”)

Виза за транзитно преминаване (тип „В”)

Виза краткосрочно пребиваване (тип „С”)

Виза за дългосрочно пребиваване – национална виза (тип „D”)

Издава се на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в страната на едно от основанията, посочени в чл. 24 и 25 от Закона за чужденците в Република България. Визата за дългосрочно пребиваване дава право на чужденеца да влезе еднократно в страната с право на пребиваване до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава 6 месеца. Това ограничение за пребиваване се прилага до получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване от Дирекция „Миграция” на Министерство на вътрешните работи.

Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.

За получаване на виза е необходимо да представят: заверено копие от разрешението за работаили когато

• осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
• са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения
• са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна.
• имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
• са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.
• са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин.
• са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка.
• са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България.
• пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.
• извършват дейност по Закона за насърчаване на инвестициите.
• са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване.
• са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 6.
• желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а.
• желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи.

ВИЗИ

Право на безвизов престой в България имат гражданите на:

1. Страните-членки на ЕС;
2. Исландия, Норвегия, Швейцария;
3. Андора, Аржентина, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Ел Салвадор, Израел, Лихтенщайн, Малайзия, Мексико, Монако, Никарагуа, Парагвай, Република Корея, Сан Марино, Уругвай, Хондурас, Хърватия, Чили, Япония;
4. Австралия, Бруней, Канада,Коста Рика, Нова Зеландия, Панама, САЩ, Сингапур – само притежателите на обикновени паспорти;
5. Членовете на семейства на граждани на някоя от страните-членки на ЕС, могат да влизат и пребивават в България без виза за период до 90 дни, в случай, че отговарят на следните условия:
– пътуват заедно с лицето, което има гражданство в някоя от страните-членки на ЕС;
– представят брачно свидетелство;
– притежават карта за постоянно пребиваване в някоя от страните-членки на ЕС.

Транзитно през територията на България, без да притежават българска виза, могат да преминават лицата, които притежават:

– Единна Шенгенска виза;
– Виза за дългосрочно пребиваване в накоя от Шенгенските страни;
– Разрешение за пребиваване в някоя от Шенгенските страни;
– Румънска виза или Разрешение за пребиваване в Румъния;
– Кипърска виза или Разрешение за пребиваване в Кипър;
– Разрешение за пребиваване в Швейцария;
– Разрешение за пребиваване в Лихтенщайн

Не се допуска влизането и излизането през границата с една и съща държава, както и транзитно преминаване, ако декларираният маршрут на движение (държава-цел) няма връзка с притежаваните разрешения за пребиваване и визи.